Кожата е най-големият орган в човешкото тяло. Повърхността и у възрастния
човек е около 1,5 – 2 м2. Тя има сложно устройство и важни функции.
Състои се от два основни слоя – външен, наречен епидермис и вътрешен, съставен
от дерма (истинска кожа) и хиподерма (подкожие).
Клетки на епидермиса се образуват постоянно, вроговяват се и постепенно се излющват, като по този начин той се обновява непрекъснато.
Дермата се състои от тънки влакна колагенна тъкан, събрани на еластични снопчета, на които се дължат разтегливостта и еластичността на човешката кожа. Колагенът е една от най-важните съставки на кожата. Младите хора имат опъната, гладка и еластична кожа, защото при тях тя е много богата на еластични колагенни влакна. Между тези влакна се намира гъста мрежа от кръвоносни съдове и нерви. Мрежата от кръвоносни съдове е толкова голяма, че в нея се съдържа една трета от човешката кръв.
Подкожният слой или хиподермата е изграден от преплетени снопчета от съединителна тъкан, която свързва кожата с подлежащите тъкани.
Кожата покрива цялото тяло и е не само механична обвивка, но и орган, който е тясно свързан с дейността на други системи и органи. Освен че защитава организма от външни дразнители, тя възприема въздействията и ги предава на кората на главния мозък, защитава дълбоко лежащите органи и тъкани от механично увреждане, запазва организма от вредното влияние на слънчевата светлина. Кожата е много ефикасна защита и от болестотворни микроорганизми, като механична бариера и посредством изграждането на антитела. Тя участва в обмяната на топлина посредством потоотделянето и в процеса на дишането на организма, чрез отделяне на въглероден двуокис и поглъщане на кислород.